(продължение)
Евелин...
Чу името си... Малко хора я викаха само с малкото й име... Видя него, Търговеца. Наричаше го така от деня, в който пробута съпруга й. В родното й затънтено селце, в онази звездна нощ... Самият той си приписваше някакви заслуги за това. Пък може и така да беше. Толкова време мина от тогава...
А тя не се беше променила. Или мъничко, колкото да я направи още по-привлекателна. Доближи и по навик заби поглед в пищната й гръд. Но не го привличаше само това. В тази жена имаше магия. Вещица... красива вещица... Знаеше го още в мига, в който я видя. Защо му трябваше да се прави на недостъпен. Будала... си беше и такъв си остана... Годините минаваха, а този спомен го преследваше. Не му даваше покой. Години назад... Едно затънтено селце...
- Хей, ама ти много на сериозно я вземаш! Я се отпусни, бе Мустак! Та тук сме за купона. Какви ги вършиш...
Говореше така, но не искаше да признае дори на себе си, че и той мисли за нея. Непрестанно... От тогава... Всеки миг...
- Не знам ...