Всичко в нея беше толкова влажно, толкова искащо. Нямаше начин той да не го вижда и това дяволски я възбуждаше. Тя искаше всичко, тук, сега, на пода, на дивана. Всякак.
Красиво беше. Страстно и диво като ядосан френски в привечерна мъгла.
След "всичко" тя се отпусна доволна като мъркаща котка и започна да се унася.
Това беше всичко, наистина всичко... Но...
Той започна да ù говори. Господи, за какво ù говореше, тя така и не разбра, искаше да спи, уморена беше, всичко в живота ù дойде в повече, даже и неканеното, а тя беше (за нейна голяма глупост!) много гостоприемна.
Обичаше да прави подаръци на хората, които я бяха научили на нещо, каквото и да било, беше урок, който беше научила и всичко трябваше да е платено. Лихвите не ù бяха по вкуса.
Изведнъж той каза думата "семейство".
Тя подскочи, всичко беше един кошмар. Стана, наля си чаша минерална вода, ядоса се, че няма лед:
"По дяволите, защо каза думата "семейство", кой го би по главата, аз искам да го използвам само за секс, толкова е ...