Скъпи дядо Коледа, да, знам, малко съм голяма да ти пиша и знам, няма да го получиш, кой получава писмо без адрес, но най-страшното е, че вече го няма и желанието. За какво си ни ти, когато дори от Господ се отричаме, нали ние сме достатъчно велики. По-добре си дай имейла, сега това е модерно и лошо няма. Удобно е! Не мога да направя списък на нещата, които искам по важност, затова направо ще почвам да ги изреждам.
Искам да е по-топло в нас, нали се сещаш, за по-малко ток. Да спестим пари за подаръци. Нали знаеш и за подаръците се плаща ту с любов, ту с лъжа или просто отиваш и взимаш, а даже не знаеш защо.
Искам и ново гадже, знам, малко е трудно да го набуташ в чорапчето пред радиатора, че нямаме камина, че кой ти се занимава да отпушва комина, затова направо влезни през вратата... Е, да, вярно, имаме входна врата, да не ни ограбят - не, че има какво, но нали си е едничко, ами тогава звънни. Все ще се намери някой вярващ да ти отвори. Но, не дай си Боже, да ми пратиш гадже с кола модел 2000, ще ме набедят за “лошо момиче”, докато съседката се вози в чисто новата х6. Честита да и е сигурно и тя тайно ти е писала за мъж с голям ланец. Тази година искам малко по-малко чаши със сълзи, не за друго, трябва да пестим за водата. Искам и да чакам по-малко градския транспорт и най-после да е градски. Искам и много, много здраве, че тия осигуровки здравето ще ми вземат. Искам и повече време за приятелите, купони, кръчми и да има кой да черпи, ама и поводи да има... Тази зима май се очертава студена и отново самотна, направи нещо де. Нима не виждаш, че живеем мъртъв живот с изтекъл срок. Затваряме си душите по европейските стандарти. Консервираме си любовта за след време. Рециклираме сърцата си, но къде да го хвърля? Когато се огъва като картон. Чупливо е като стъкло. И се топи като пластмаса... Дядо Коледа, моля те, помогни ми да си изтегля заем за няколко заблуди. Да си купя лъжи в опаковка и надпис: “Разрушава истината, спира болката.”
Всъщност, дядо Коледа, направи ми чаша горчиво кафе и да си вървя по пътя. Весела Коледа и Щастлива Нова Година и прости, че и този път не повярвах на собствената си държава...
© Софийската Софиянка All rights reserved.