May 20, 2011, 9:02 PM

Всичко свърши 

  Prose » Narratives
662 0 0
3 мин reading

 

    "Дали да се обадя?" - питаше се гласно Иван. Отдавна скъсаха с връзката си, но той все още мислеше за Мая. Тя го изостави. Отиде с първия му приятел, Павката. Как можа да направи това? Явно, не го е обичала истински! А първата ù дума беше: ”Обичам те, любов моя.” И така винаги, когато се срещнеха, когато се целуваха, когато правеха любов. Той, в повечето случаи, се въздържаше да казва, че я обича. Знаеше, че любовта не се казва, а  се доказва. И  Иван я доказваше със своята нежност, със своето внимание към  нея. Обичаше без повод и с повод да ù прави изненади. Подаряваше ù красиви аксесоари за нейните тоалети. Водеше я на приеми, на разходки в планината и почивка на море. Веднъж, когато бяха на Златните пясъци, тя се загуби и той дълго я търси. Намери я в нощния бар. До нея седеше красив, млад мъж с отлична атлетическа  фигура, а тя го гледаше с изпитателен поглед и си допиваше  водката в чашата. Той, другият, я гледаше и  когато протегна ръка да я докосне, Иван се приближи и го хана за  ръката.

 - Ей, мой човек. Остави ми гаджето!

- Какво гадже бе, приятел? Не виждаш ли, че тя сама ми се натиска?

Иван изгледа изпитателно Мая, а тя обърна главата си на другата страна, сякаш не го познаваше. Той понечи да я хване за ръката, а тя изкрещя така истерично, че гласът ù се понесе из задимената зала.

За миг музиката спря и един младеж се приближи до  него.

- Ей, друже, я остави гаджето! Не видиш ли, че не те иска!

Иван погледна с недоумение.

- Как да не ме иска? Та тя е моето гадже. С нея ходим цели две години и ако искаш да знаеш, се обичаме.

Младежът обърна гръб и се сля с танцуващите. А Мая погледна  Иван с онзи блуждаещ поглед, като че ли нищо не беше се случила. Той я хвана за ръка и поведе към изхода.

Тази вечер, този случай се върна в съзнанието му. Тя е била такава още тогава, а аз си мислех, че ме обича истински. Защо не я оставих с онзи, другия. Той навярно я харесваше и искаше да остане с нея. Но явно тогава не е било писано. Трябваше да мине време, за да разбере истинската ù същност. Тогава той си помисли, че е пияна и не разсъждава какво прави. Но явно не е било така. Тя е  една жена, която чука на всяка врата и когато ù отворят, влиза. Така стана и с Павката. Може би Мая беше му почукала, а той нали е мъж, не можеше да откаже. Такива са приятелите. А поне повечето. Един истински приятел, никога нямаше да тръгне с гаджето му. Но Павел не беше от истинските. Сменяше гаджетата си като носни кърпички. Сега май си попадна на точното място. Двамата бяха един дол дренки. Той на едната, тя на другата страна. Не се срамуваха  да водят гаджетата си.  Докато един  ден телефонът позвъня. 

- Ало - беше гласът на Мая. Иване, тук ли си? Искам да те видя!                                    - Няма го Иван. Тук е неговият дубликат. Той вече не е същият. Има си ново гадже и то какво... Истинска принцеса. А как го обича!

- Не. Не мога да повярвам.

- И да не вярваш, късно е, чадо! Когато Иван те обичаше, ти реши, че ще отидеш при другия. А сега защо го търсиш?

- Иване, моля те, искам да се сдобрим! Аз те обичам.

- Аха... Тя ме обичала! Как се сети чак сега?

Ами. Павел ме изостави и аз останах сама.

- Ето каква била работата! Павел я изоставил и тя решила да се върне при старото си гадже.

- Моля те! Аз те обичам.

- Времето не се връща назад, Мая. Всичко остава в миналото, един спомен. Така и с нас. Аз вече не те обичам и няма защо да бъдем заедно. Насила хубост не става. Нали знаеш?

- Да, аз...

- Няма защо да ме убеждаваш. Всичко свърши. Да си мислила навреме.

- Аз, такова...

- Няма такова, онакова. Има настояще. А то не е в твоя полза. Хайде, че бързам. Имам среща с гаджето.

Мая го изгледа изпитателно. Иван обърна гръб и си тръгна.

 

 

 

© Мария Герасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??