Повечето приказки започват с имало едно време, но не и тази.Мелиса живеела заедно с майка си в Симит Сити.Но животът ѝ не бил като на повечето ѝ връстници.Праз деня ходел а на училище ,а след това майка ѝ я карала да върши цялата домакинска работа - миело съдовете, готвело, бършело прах и перяло на ръка. Бащата на момичето бил далеч и то трябвало да се справя само с тежката си орис. Единствената радост в живота на Мелиса била писането. Един ден било обявено, че в училището ѝ ще дойде много известен издател.Момичето плеснало с ръце и побързало да каже на майка си.
- Никъде няма да ходиш! Ще изчистиш всичко,ще сготвиш и изпереш! Ако не си свършила всичко щом се върнаще те затворя в стаята ти! - креснала тя
Още щом майка му излязла,момичето заплакало горчиво.Искало му се да се смали като песъчинка и да изчезне.Сълзите се стичали по телефона му,и щом ги избърсало, той звъннал. Гласът отсреща му казал да отвори вратата. Щом го направило, видяло леля си.
-Но лельо, какво правиш тук? - попитало то
-Нямам време за обяснения!Усетих болката ти и ето ме. Издателят ще си тръгне след час,да побързаме! -отвърна тя.
Леля му завъртяла три пъти сребърната си рокля и къщата заблестяла от чистота.Вдъхнала към Мелиса и старите ѝ и изхабени дрехи се превърнали в синя рокля от дантела и брокат, а протърканите кецове в красиви обувки покрити с камъчета. Оставали само двадесет минути и дори да тичала Мелиса нямало да стигне навреме.На леля ѝ хрумнало нещо. Завъртяла пръст и превърнала вярното куче Доби във величествен жребец.Тя го яхнала ,а леля ѝ се провикнала след нея:
-Не забравяй да вярваш в себе си, иначе магията ми ще свърши!
Всички в училище били запленени от красивото момиче. Часовникът ударил дванадесет без десет и Мелиса се затичала по дългия коридор. Блъснала се в Сам Станхоуп, момчето в което била лудо влюбена и сърцето ѝ забило лудо.
- Хей, г-це изпуснахте пантофката си. - викнал след нея той.
Стигнала до кабинета на директора точно когато издателят си тръгвал. Когато се изправила срещу него загубила и малкото си увереност. В този момент тя останала със старите си дрехи и един кец. Но Мел не побегнала, вместо това му се представила. Но точно когато трябвало да го впечатли замлъкнала.Не можела да издаде и звук. Зад тях се появил Сам, който пишел нещо в тетрадката си. Щом я вдигнал тя прочела:
Ако нещо те плаши трябва да го направиш! Бъди смела! Куражът не е липса на срах, той е да осъзнаеш,че има нещо по-важно от страха за което да се бориш!
Щом прочете това, Мелиса се усмихна и разказа за произведението си.
- Това е едно от най-хубавите неща, които съм слушал. От вас ще стане велик писател! Това е визитката ми. Ще ви чакам в офисът си другия вторник. Довиждане! - каза той
- Мисля,че това е твое! Ето! - заяви Сам подавайки ѝ пантофката
- Защо ми помогна? Аз не съм красива, и известна аз съм обикновенно момиче! - отвърна Мел
-Просто вярвах в теб! Мелиса около мен винаги е имало много красиви момичета, но отвътре са гнили.Аз не искам друго момиче, искам теб! А ти? -запита той
Мелиса не му отговори, а впи устните си в неговите.
И така с малко вяра, обикновенното момиче сбъдна мечтите си и откри своя принц. Получи своя щастлив край!
© Мария Терзийска All rights reserved.