Великден е. Христос бил възкръснал... Аз не Му вярвям. И никой не може да ме съди. Вярата или е в теб или не. Във мен я няма. Иначе имаме боядисани яйца, козунак. Агнешкото чака, да го сготвим, свежата салата да се овкуси. Да е празнично. Да е сплотено. Да е взаимно...
Преди осем месеца я видях. Случайно или не - тя носи името Вяра.
Усетих я както никоя жена преди. Всеотдайна и грижовна. Влюбена и обичаща. Мен. Знаех и зная, че ще е последната ми любов. Истинската. Тази, която те кара да забравяш, че си имал други преди нея. В това вярвях, ала... не - сенките от миналото носят толкова хлад, че заледяват всичко в мен. Променили са дори очите ми. Усмивката ми. Променили са ме целият. Аз позволих. Човек прави осъзнати и неосъзнати избори. Последните направих от слабохарактерност. От умората да се боря за грешни любови, в които не знам дали изобщо съм вярвал. Откакто я срещнах, аз разбрах, че не съм обичал. Не ми е пукало. Не съм разбирал любовта. А трябва! Тя не е само едно ефирно чувство ...