Вярата в дядо Коледа
Винаги с любов разказвах на дъщеря си за дядо Коледа. До четири годишна възраст тя не можеше да пише и аз пишех писмата до него, а тя ми казваше какво да му напишем.
Една коледа в градината тя не получи куклата, която си беше поръчала, а друга. След като ù дал подаръка и тя видяла, че тази кукла не е нейната, се разплакала и казала:
- Дядо Коледа, тази кукла не е моята, аз ти поръчах друга, искам си моята!
Добрият дядо бил много зает да раздаде на всички деца играчките и не ù обърнал внимание. Продължил да раздава подаръците и тогава тя видяла куклата на Алис от нейната група, същата, каквато си я беше поръчала от дядо Коледа. Без да му мисли много грабнала куклата от ръцете на Алис и настанала голяма суматоха. Госпожата не можела да ги разтърве. Сара плачела и си искала подаръка и каквато беше дребничка, подскачала край едричката Алис, но и за момент не пускала куклата от ръцете си.
Не знам как са ги усмирили, но вечерта, като отидох да я взема, тя беше със зачервени очи и тъжно гледаше куклата си, която никога не обикна.
Не можех да се сдържа и плачех, като скришно бършех сълзите си. Обяснявах ù, че тази кукла е нейната и че е много красива, но не можех, да ù кажа, че когато я купувах не ми стигаха три лева за поръчаната кукла.
Прибрахме се в къщи. Вечеряхме, и след баня я сложих да спи. През нощта се събудих от детския ù плач. Насън тя молеше дядо Коледа да и даде нейната кукла. Едва я успокоих и след като отново заспа, аз отидох в кухнята. Мислех си за тези три лева, които огорчиха детето ми. На сутринта очите ми бяха подпухнали от плач, нейните също.
- Мамо, дядо Коледа е объркал подаръците, тази Алис е много лоша. Взема моята кукла. Моля те, мамо, да кажем на госпожата и да ми върнат подаръка!
Обяснявах надълго и нашироко, че този е нейният подарък, но тя не ми вярваше. Никога повече не играеше със Алис, изпитваше завист към нея. Често се сбиваха и караха и виновната за това навярно бях аз.
За следващата коледа тя вече можеше да пише и чете, и сама си написа писмото, и разбира се, получи това, което е искала. Забрави случилото се предната коледа. Правех всичко възможно да получи подаръка си, с изключение за говорящия папагал, казах ù, че животни не носи, защото ще се задушат в торбата. Така запазвах вярата и в дядо Коледа.
Беше на 11 години и още вярваше в добрия старец, въпреки, че в училище децата говорили, че няма дядо Коледа. Давах подаръка ù на съседите и като стане дванадесет часа, те слагаха подаръка ù пред вратата, звънваха и се прибираха, до времето, когато един следобед се прибирахме от разходка с една приятелка, и тя ù казала, че няма такъв дядо, и че я лъжа. Бях се заприказвала с познати и като ги настигнах чух приятелката ми, да казва:
- Сара, ами ти как можеш, да вярваш?! Нали вече си голяма...
Краката ми се подкосиха, а тя ме гледаше в очите и питаше:
- Вярно ли е, мамо? Вярно ли е?
Какво можех, да ù кажа?! Казах, че който вярва в дядо Коледа го има, който не вярва го няма. Разсърди ми се. Прибрахме се. Беше по обяд.
Тя си взема шише с вода и пържени филии, застла под масата в спалнята одеало и не излезе. Нито молбите, нито заплахите ми можеха да я изкарат. Чувах я как плаче и така плачейки, заспа. После баща ù я премести в леглото ù.
На сутринта ми каза, че съм лъжкиня, и че затова не е получила куклата, която е искала, а аз си мислех, че отдавна е забравила. Оттогава тя не вярва, и каза, че когато тя си има нейни деца, няма да ги лъже.
Аз продължих, да вярвам, и за двете ни!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Сякаш ме натъжи...
Но пък ме върна към една Към една Коледа в детската градина на дъщеря ми. Всички момиченца искаха разни кукли, само тя искаше "трактор". За всеки случай бяхме се подготвили и с кукла, (та нали все пак е момиченце), на която тя изобщо не обърна внимание, но пък толкова се радваше на трактора. -
Тома, ще чакам, да споделиш с нас есето! Има какво да кажеш!
-
Знаеш ли Джейни, какво е абсурдното в дядо Коледа, според мен? Че идеята му е, че съществува безрезервна добрина, но всъщност това е празникът по случай рождението на Исус или Спасителя, както мнозина го наричат.
Един вид не се говори за доброто, което хората могат да праавят, а за илюзорен герой, който прави добро. Осъзнаването, че няма дядо Коледа и постоянството в лъжата е момент в който педагогиката просто се чупи.
Но в името на, предполагам, някаква "глобална политика за помирение на религиите", не се говори толкова за рождеството Христово, колкото за подаръци, дядо Коледа и консуматорщина. Което е безумно и абсурдно.
Но пък наистина, колкото по-докъсно вярват децата във вълшебства, толкова по-пъстър е света им. Може би бих написал есе по тази тема. Жалко, че няма коледен фестивал на Откровения.
-
Трябва да говорим на децата за чудото на Коледата, за роденият Спасител, за доброто и вярата в него, може би не толкова за добрият дядо, който носи подаръци!
-
Божичко, Джейни...разплака ме твоя разказ...много тъжно ми стана...бих искала да пазим вярата...дали точно в дядо Коледа или...по принцип в доброто,няма значение...но ..наистина това е един горчив урок за нещата от живота! Дано все пак дъщеря ти с годините да ти е простила...Прегръдки!
-
Благодаря ви!
И аз незнам, Тома, защо така се получи, навярно нещо съм натиснала свързано със шрифтовете накрая!
Детската душа е ангелска, и ранима...все си мисля, че вината е в мен, и може би по друг начин трябваше, да и обясня за Коледа и свързаният с нея дядо Коледа!
-
Вярата...Изключително важна тема!
Хуваво е дълго да се съхрани вярата в чудния старец.
Колкото по–дълго,толкова по–лесно е преминаването към истинската вяра в Бог,към осъзнаването,че става въпрос ва едно и също Нещо.
И други интересни разсъждения могат да се издърпат от разказа ти,Евгения.За несправедливостта,разочарованието,детската душа и още,и още... -
По време на прочита си спомних моето разочарование от това,че няма Дядо Коледа
-
Аз навремето дръпнах брадата на дядо Мраз, тя остана в ръката ми, разпознах един приятел на баща ми и се разсмях. Поздрав!
-
Хубав текст-искрен, топъл, човешки! Поздравявам те и споделям: в личен план-на моето дете, когато то беше малко, казвах, че хората си разменят подаръци в знак на обич и също в знак на обич са измислили красивата приказка за добрия старец за да могат добрите им дела-подаръци да стигнат до нуждаещите се, без нуждаещите се да се чувстват длъжни да се отплащат на благодетелите си.
Джейни, сърдечни поздрави, с пожелание за повече здраве и щастливи мигове -
Когато бях точно на 4 години, разбрах, че няма дядо Мраз /му казваха тогава/. Познах гласа на съседа и го попитах пред всички защо ни лъже. Тогава разбрах, че не трябва да съм доверчива към никого, а да се доверявам на самата себе си. Но се правих, че вярвам за да си получавам подаръцитеДецата наистина страдат от лъжите... Поздравявам ви за разказа, Евгения.
-
Толкова е тъжно и толкова човешки написано... Много ми хареса!
-
Джейни, не знам какво си сторила с шрифтовете накрая.
Не знам защо тази история ми напомни за интервюто с един БГ писател, чийто даскал по литература му беше писал четворка на някакво контролно, въпреки, че е бил отличен и любим ученик. На въпроса защо, учителят отговороил: "За да се научиш, че животът невинаги е справедлив."
Човекът помнеше тази история на 80 години, примерно.
Да е жива и здрава дъщеря ти, и тя ще помни докрая за неосъществената си мечта. Хем да й напомня, че животът не е справедлив, хем да запази незаличим спомен от детството.
Иначе племенникът ми вярваше в дядо Коледа също до доста късно, поради което изживя едно по-щастливо детство, мен ако питат.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А е толкова хубво човек да вярва в нещо!
Натъжи ме тази история!
Пишеш много хубаво!