Винаги с любов разказвах на дъщеря си за дядо Коледа. До четири годишна възраст тя не можеше да пише и аз пишех писмата до него, а тя ми казваше какво да му напишем.
Една коледа в градината тя не получи куклата, която си беше поръчала, а друга. След като ù дал подаръка и тя видяла, че тази кукла не е нейната, се разплакала и казала:
- Дядо Коледа, тази кукла не е моята, аз ти поръчах друга, искам си моята!
Добрият дядо бил много зает да раздаде на всички деца играчките и не ù обърнал внимание. Продължил да раздава подаръците и тогава тя видяла куклата на Алис от нейната група, същата, каквато си я беше поръчала от дядо Коледа. Без да му мисли много грабнала куклата от ръцете на Алис и настанала голяма суматоха. Госпожата не можела да ги разтърве. Сара плачела и си искала подаръка и каквато беше дребничка, подскачала край едричката Алис, но и за момент не пускала куклата от ръцете си.
Не знам как са ги усмирили, но вечерта, като отидох да я взема, тя беше със зачервени очи и тъжно гледа ...