1 min reading
Twenty years ,where they gone.....!! Това е припев от кънтри песен, която преди години чух и ми остана в главата завинаги... Нали всеки има по една такава!? Аз студент, , а тя слабо, дългокрако, очарователно брюнетче от квартала,което минаваше от време на време по улицата край двора. Тогава" бизнесът" ми бяха колите... Таратайки, които влачех, човърках и продавах, не задължително с печалба, но затова пък бях почти целодновно отвън. Всеки път щом я мернех да се задава и се усмихвах уж случайно, а тя на свой ред ми връщаше срамежлива и очарователна усмивка на красиви устни с мъниста от перфектни, бели зъби! Сигурен бях, че не беше безразлична към механика зад оградата и това бе най-важно! По онова време бях спънат с жените, но и времето (този коварен мошеник) уж бе далеч пред мене... И така,този невинен махленски флирт си остана с чара на симпатията, споделена от случайните срещи и усмивки, хвърлени през рамо! Даже помня и коментара на един приятел по неин адрес, който не мога да цитирам ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up