Вятърът и листенцето
Вятърът се въртеше игриво в короната на голямото дърво. Играеше си с листата и им говореше:
- Аз съм силен. Видял съм целият свят, а вие какво? Не ви ли се иска да знаете как живеят хората край вас? Аз не мога така, на едно място... – завъртя се той на друг клон.
Голямото дърво въздъхна тежко:
- Не го слушайте! Вятърът не знае какво щастие е за нас, че всички сме заедно, затова говори така.
Малкото листенце се разклати в знак на съгласие, но вътрешно се надяваше, че по-добре би било да надникне в очите на хората. Да сподели тяхното щастие и като вятъра да лети на свобода от едно място на друго.
Вятърът отново се върна. Искаше да разкаже на листенцата как вдигна рокличката на малко момиченце, а после си поигра с косите на възрастна дама и духна една торбичка под гумите на голям камион.
- Какво нещо е свободата! – галеше той замечтаното листенце и му шушнеше в ушите. – Завиждаш ли ми?
- О, да, разбира се! – разклати се от милувката на вятъра. – Искам и аз като теб.
- ...