May 25, 2022, 7:04 PM

Въжеиграчът 

  Prose » Narratives
1591 15 60
13 min reading
Тишината се стичаше по стените, лепкаво натежала и безцветна. Прииждаше еднообразно и разтегливо плъзгаше сгъстената си пяна в ръждивия следобед. После глухо потъваше в гънките на мозъка му и нахъсано задълбаваше в тях. Идеше му да изкрещи. Да я срути в краката си и да натисне досадната ѝ физиономия към пода.
След миг я „видя” – провлачи се и хъркащо угасна в тихото гласче на Мила в съседната стая.
Теодоси приглади косиците на детето, въздъхна тежко и внимателно притвори вратата. Погледна към недопитата си чаша на масата. За миг мъглите в съзнанието му се утаиха и вдигна взор към портрета на стената…Ако знаеше Наталия как минават дните на дъщеря им…Само ако знаеше!… Би прекрачила границата на неземното, би се втурнала… Така, както единствено майката може.
Присегна се и взе папката с документи от лавицата. И този път Мила не бе получила одобрение за операцията, а в благотворителната ѝ сметка имаше нищожно малко. Очите му зашариха по редовете. Залютя му. После се върна и започна от начал ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивита All rights reserved.

The work is a contestant:

Любопитството »

1 place

Random works
: ??:??