- Вълчане-е! Вълчане-ей!
- Какво ма, мама ти де...! Какво!
- Земи некоя мръвка за вечеря...
Така започваше нощният живот в един от мрачните и отдалечени квартали на Дери. Грубите гърлести гласове на Вълчан и Вълчаница Ментемесарови известяваха трудовото селячество, населяващо тази част на града, че работният делник е завършил и е време за заслужена почивка. Вълчан Мръвката (месар по занятие ) - пенсиониран старшина с увиснал корем и оръфана риза, пърлеше поредната свинска глава, която поразително напомняше неговата собствена. Той ужасно мразеше да го прекъсват (неизкореним казармен навик ) и сега търсеше върху кого да излее яда си. Вълчаница - дебела жена на неопределена възраст, не беше подходяща за целта. Тя би могла да отвърне на атаката и дори да премине в настъпление с вихрен артилерийски маньовър. Вече няколко пъти се беше случвало, въпреки отличната си военна подготовка, Вълчан да търпи срамни поражения и той не смееше да рискува. Старият воин избърса носа си с опакото на мазнат ...