- Хей - сръчка ме някой. - Събуди се!
- Мннммн - измучах, забил лице във възглавницата си.
- Събуди се! - отново ме сръчка натрапникът. - Трябва да ти кажа нещо, при това точно сега.
- Буден съм и те слушам - обявих, след като успях да отлепя едното си око и да го фокусирам върху мъчителя си.
- Ние я наричаме Вълчата Истина - каза Ръмжачът, веднага щом се убеди, че наистина съм буден, а не го баламосвам нещо. - Тя е много кратка и всеобхватна, гласи следното - "Това, което е, е." Хайде лек сън.
Нямам ясен спомен какво съм отговорил. Имам обаче един неясен такъв, но него няма да го споделя тук...