Отдавна, много отдавна, близо до върхът на висока планина живеел овчар. Той имал голямо стадо от овце. Сутрин рано ги изкарвал на паша. Прибирал ги, когато слънцето завършвало своя път над земята. Овчарят обичал всичките си овчици, но най - много една от тях. Тя била цялата бяла, с дълго до земята руно, затова я нарекъл Белица. Понеже била най - умната и съобразителна от цялото стадо, пастирът поставил на шията ѝ звънец. Щом чуели неговия звън, другите овце следвали водачката си. Един ден, както си пасял стадото овчарят седнал да почине. Дори не усетил как бил заспал. Когато се събудил овцете ги нямало. Обикалял дълго време гората и се услушвал, за да чуе звънеца на Белица. Търсил, търсил докато, когато вече се смрачавало открил своето стадо в една долчинка. Овцете гледали уплашени опрели тела една в друга. Белица я нямало. Наоколо било пълно с вълчи стъпки. Прибрал човекът своя добитък в обора, а на другия ден започнал да търси в гората изчезналата Белица. Помагали му неговите приятел ...