Понякога си мисля, че ако бях откачил, всичко щеше да е много по-просто. Но не беше. Не виждах нещата да са извън реда си, но знаех, че не са на място. През цялото време усещах в себе си някаква празнота, която не само че не изчезваше, но като че нарастваше. Струваше ми се, че не живея нито в миналото, нито в бъдещето, а единствено в настоящето. Думите на хората около мен бяха неопределени звуци, които не разбирах и неведнъж караха главата ми да пулсира. Спомням си, че преди време реагирах на тях, но сега...
Когато си стоях вкъщи обичах да мисля за много неща. Например това, че ми бе безразлично да се самоактуализирам. Това означава да поставяш цел след цел пред себе си. Това при мен не се случваше. Не виждах смисъл, в каквото и да е. Според мен хората се самозаблуждаваха, че целите, които си поставят, имат смисъл.
Нямат.
Имат само за този, който го влага в тях, а смисълът всеки път визуализирах в главата си като пушек, който става толкова по-рядък във въздуха, колкото по-нагоре се изк ...