Сънувах вълк. Не, не беше страшен. Гледаше ме с дълбокия си спокоен поглед, помня тези кафеникави очи. Погледна ме и аз се стреснах. Коя кошута ще иска да е с вълк? “Една много хладнокръвна” (каза ти) „или просто много глупава“ (добавих аз). :) Но това беше само миг, сън, блян, мечта. Даже вече не помня наяве ли те видях или те измислих в онзи вълшебен момент. После Луната изгря и моя вълк си тръгна. Пълнолудие. Остави ме на вълците, цяла глутница. Но те не бяха като него благи. Късаха месо по месо и даже се облизваха, гледайки ме право в очите, без жал. Така и не разбрах защо си тръгна в онази нощ. Ловците казват, че ранена кошута не се отстрелва.
Когато ме зърна за първи път, той видя незарастналите ми рани. Затова побягна. Срещали ли сте морален вълк? И аз не бях до тогава. Не от страх, а от морал избяга. Никак не беше плашлив, винаги ме пронизваше със смелия си, целеустремен поглед. В началото ме болеше, че не остана да ме спасиш от глутницата. Обвинявах те дори. Но после изтощение ...