Jul 16, 2011, 4:38 PM

Вълкът 

  Prose » Narratives
1299 0 23
7 мин reading
Щом излезе от казармата, Борислав обиколи градските кръчми и след като натрупа големи вересии, започна да си търси работа. Не след дълго попадна в една тютюнева фабрика, където по цял ден се размотаваше с гаечни ключове в ръцете и джобовете си. Под живия му поглед машините в цеха пееха, а въздухът тежеше от закачливи и предизвикателни женски позивни. И макар че бе обръгнал вече на такова внимание, вземаше от живота това, което смяташе, че му се полага. А мъж в разцвета на силите си като него имаше време и право на избор, докато... един ден не се появи и Тя. Беше облечена в тънка синя басмяна рокля на огромни жълти пеперуди, под която прозираха всички ония щедри дарове на младостта и природата. Приповдигнатите й заострени гърди напомняха едно от чудесата на света - пирамидите на Египет, а големите и черни очи проблясваха като ножове. Красивото й, но смръщено лице сякаш маркираше територия около себе си, в която явно нямаше за никой друг. Какво ли бе оставила в миналото, какъв ли товар н ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Random works
: ??:??