Стояхме от часове в мълчание. Беше обичайно удобно да се обвиним един друг за несполучливата среща. А в мълчанието и двамата си признавахме собствената безкомпромисност и егоистична нагласа.
***
Бяхме от породата "вълк единак" и тайно се възмущавахме на противоположната ни порода - "социално зависимите". Те бяха всячески зависими от средата, в която вирееха. Клюмваха цветовете им, когато биваха отхвърлени или наругани от обществото. Усмихваха се, само когато някой ги похвалеше за някое дело. Вечно живееха в сянка и в очакване някой да ги забележи. А когато тайно негодуваха, се страхуваха да изразят своето отношение и да се възпротивят. Бяха просто "овце от стадото", които се страхуват да не бъде изядени от "вълка-единак", ако излязат от рамките на приетите в стадото правила.
Вярно е, че сред "стадото" се чувствахме силни, манипулиращи, дори богове. Но когато се събирахме със себеподобни, положението бе опасно. Изпитвахме винаги неописуемо привличане - някъде на границата между животинс ...