Тази вечер бе вълшебна. Луната бе скрила сребърното си лице зад облак. Водите на езерото бяха черни като бездна. Гората би притихнала в очакване на новия ден. Лястовичките наблюдаваха притъмнелия свят наоколо.
Там в далечината се чуваше виенето на вълчица. Нейните крака бавно пристъпваха по мократа от дъжда трева. Очите ѝ бяха сини като безоблачно небе. Сега те сивееха, потъмнели от тъмнината навън. В погледа ѝ се четеше болка. Скри се от погледа, а нощта я приласка. След миг от сенките излезе момиче с огненочервени коси. Очите ѝ бяха сини като лятно слънце. Бе облечена в бяла, ефирна рокля. От небето заваляха едри капки дъжд. Роклята полепна по тялото на Ева. Босите й крака безшумно се плъзгаха по студената земя. На устните ѝ изгря тъжна усмивка. Обичаше нощите, когато се превръщаше във вълчица. Тогава, тичаше свободна в най-тъмните кътчета на нощта. Вдишваше хладния въздух с пълни гърди, усещаше студената земя под краката си.
Ева се навеждаше и береше билките, които растяха тук в гор ...