Вървя си аз разсеяно из улиците на едно градче и какъвто съм си заплеснат, без да се усетя, се озовавам на площад, където се води някаква престрелка.
Пооглеждам се и разбирам, че тук снимат епизод от филм-екшън. Забелязвам, че когато попаднат под обстрел, артистите изричат някакви думи, при което за секунди стават неуязвими. Виждам как телата им се огъват под напора на куршумите, но те само едвам забележимо се усмихват. Докато се чудя какво става, от близкото прикритие един тях отчаяно ми маха с ръка да се прибера на безопасно място до него. Виждайки, че не загрявам, той изтичва до мен и извиква: "Казвам вълшебните думи за Весо." В този момент осъзнавам, че около нас летят истински куршуми и всеки миг може да ми е последен. Както и да е, добрахме се до укритието, но човекът си рискува живота, за да ме спаси. Сне вълшебната защита от себе си заради мен. Даже и не каза точно какви са тези вълшебни думи, за да не ги чуя, но имаше резултат. Че като го почвам:
- Абе вие луди ли сте? Какъв е ...