- Господи! Дай ми сили да издържа!- помоли се тя.

   Гросула вървеше по коридора.

-Трябва ми ключът!- мислеше си тя. - И никой няма да може да ме спре след това! - влезе в залата за мъчения.

-Надявам се, че си се настанила удобно!

-Арогантността Ви отива! - Ванеса бе окована здраво.

-Ключът! - заповяда кралицата.

- Никога!

- Дай ми ключа доброволно и няма да пострадаш!

- Нямам ключ. А и да имах, нямаше да Ви го дам.

-А какво е това на врата ти?

- Огърлица от драконови нокти.

-Хайде, мила, не се излагай. Отдолу се вижда верижката на ключа. Дай ми го и ще се смиля над теб!

- Няма да го получите!

-Тогава не ми оставяш друг избор! - кралицата замахна с ръце към Ванеса. От пръстите ù се образува мълния, която полетя право към нея.

Когато се приближи обаче, се образува защитна стена около принцесата и мълнията се пръсна на хиляди парченца, като направи зарево.

-По дяволите! Трябваше да го предвидя! Ще ми отнеме време. - Тя повтори опита и отново се пръсна на парчета. Тогава бясна извика - Стража! Вземете ключа от врата ù!

Грозните животни с глава на прасета се хвърлиха отгоре ù и единият успя да сграбчи верижката. В това време огърлицата образува мълния и ги отхвърли назад, но стражът, усетил ключа в ръцете си, така го стисна, че верижката се скъса и ключът остана в ръката му. Мълнията ги отхвърли до стените на подземието.

-Не!... - извика принцесата, усетила, че верижката се къса. Тогава Гросула се засмя диво.

-Донеси ми го! - заповяда тя, а стражът веднага се подчини.

-Е, мила принцесо, довиждане засега. - каза кралицата и излезе. Принц Горос само гледаше. Не помогна нито на едната, нито на другата!

-Господи! Дай ми сили, моля те!... - принцесата погледна двамата стражари  и чу мислите им.

-Ох... как само се справих... ма тая мълния опърли опашката ми... - мислеше единият.

-А... А... А... как боли... - мислеше другият.

- Но да... мога да чувам мисли! Това значи, че мога и да пращам! Ще се помъча да предам на мама за опасността!- тя се напрегна. - Мамо... Мамо... помогни ми... Мамо... окована съм в замъка на Гросула! В страната на вещиците! В подземието на замъка "Черната Луна". Гросула взе ключа и идва! Камъкът трябва да бъде защитен! Ще мине през огледалото! А ти върви да повикаш помощ! В стаята ми до възглавниците има свирка! Надуй я! Принц Горос ще долети с дракона. Той ще ни помогне! Само побързай! Не зная колко ще мога да издържа на  силата на Гросула!

-Момичето ми! Не се тревожи! Ще викна помощ! Ти само се дръж!

- Мамо?! Чула си ме! - извика от радост принцесата.

- Разбира се, че те чух! И вече съм в стаята! Ето я свирката!- царицата я наду с все сили. След това написа указания на пълководеца си, но огледалото светна зад гърба ù и Гросула влезе в стаята.

Уплашена, кралица Елизабет се обърна и посегна да хвърли нож към Гросула, но... безуспешно, защото един лъч от ноктите на вещицата я достигна и я превърна моментално в статуя!

Гросула се засмя високо и косо, обърна се и с магия отвори вратата към стълбището.  Качи се по стъпалата, отвори тежката врата и пристъпи в стаята.

Царицата на вещиците застана пред камъка за миг онемяла. Тогава насочи силите си към него. Започна да му въздейства и една много малка частица от него се поддаде и почерня.

Навън се зададоха необикновени черни облаци, предвещавайки невероятна буря и като че ли се носеше още нещо във въздуха с тях... нещо тъмно и зловещо... абсолютно зло!

 Принц Гарет долетя до покоите на принцесата.

-Нещо не ми харесва тук!! Случило се е нещо лошо!

- И аз имам лошо предчувствие, принце.

-Да видим дали си е в стаята. Ти кацни тук. - Гарет слезе от седлото на дракона и влезе в покоите на принцесата. Но... нея я нямаше. Погледна статуята пред леглото и ахна!

-Царица Елизабет...! Господи, какво се е случило тук?! - усети полъх зад врата си. Обърна се и видя прохода. Заизкачва се по стълбите. Гледката го изненада. Гросула въздействаше

на камъка и той потъмняваше с всяка изминала секунда!

-Значи легендата е истина!- помисли си той. - Спрете! Незабавно спрете!

- И кой ще ме спре? Ти ли?- бавно се обърна Гросула и го изгледа, като не спираше да въздейства на камъка.

-Ако се наложи,  аз ще Ви спра! Какво сте сторили на кралица Елизабет? Къде е принцесата?

-Много въпроси задаваш, момко! Мисля, че е време да ти затворя устата! - тя насочи лъча от едната си ръка към принца и го порази право в гърдите! Той така излетя през вратата, че падна,

след като се блъсна в стената отсреща и изгуби съзнание. Гросула се засмя.

-Така си и помислих! Имал си глупостта да подариш своята огърлица от драконови нокти на принцесата и сега си уязвим! - тя продължи да въздейства на камъка.

Принцесата изведнъж усети силно безпокойство и липса.

-О, не... Гарет, мамо... Загубени сме!