16. Елеонора
Винаги си тръгвах от Варна във втората неделя на септември. Така баща ми имаше възможност да ме изпрати, а майка ми да ме посрещне. И нямаше нужда да ходя до пощата, за да бия телеграма кога пристигам.
Беше 8-и септември. Майка ми ме чакаше на автогарата с ведра усмивка, но ми се видя бледа и отслабнала.
– Как си, мамо, добре ли си?
– Добре съм, разбира се, какви са тези въпроси. Хайде да се прибираме!
Градът вече беше отрупан със знамена, портрети и лозунги заради предстоящата Голяма деветосептемврийска дандания.
– Купих ти всички учебници за десети клас. Ана ти подвърза тетрадките с небесносиня хартия и ти залепи етикети. Ти само трябва да си ги надпишеш. И още нещо ти купих – и тя ми хвърли игрив поглед, – но ще го видиш, като се приберем.
– Какво си ми купила, мамо? Ох, нямам търпение да го видя.
Преструвах се, че не зная каква изненада ме чака у дома. Недка ми беше писала, че Елеонора ми е купила колело, а Росен ѝ помогнал да го избере и да го докара до нас. Нищо не м ...