Някога имаше едно огромно село, което кипеше от живот. Хората в него живяха в разбирателство. Те никога не се караха, винаги бяха задружни и винаги полагаха общи усилия, за да се справят с проблемите, които ги настига. Тяхното село беше един малък рай, пред който бледняха и Слънчевата страна , и Утопията, и дори Едемската градина. Сякаш някакво древно вълшебство им даваше духовна сила, така щото да останат далече от подмолните нрави на заобикалящия ги свят. Те не знаеха какво означават думите „бедност”, „разкол”, „обиди”, „гняв” и „омраза”. Всеки непознат, който преминаваше през селото оставаше с впечатлението, че крачи не в съвремието, а в земя на мъдреци, които са намерили формулата за богоравния живот.
В един прекрасен слънчев ден, в който младежите се бяха събрали на площада се случи нещо невероятно. Ято черни птици прелетя над селото. От тях започна да пада черна пепел, която мигом полетя към огромния фонтан. Младежите гледаха странното явление с истински страх. Забелязаха как чер ...