Въображаема държава
Имала съм едно време една приятелка, която си мислела като много българи:
"Ех, май е по-добре да напусна България... Душата ми се чувства тук като скитник-страдалец. И случайно ли е? - не, защото държавата се отнася така към нас. Правата ни са ненужни като боклуци за нея. Иска ми се да пренеса с вълшебно килимче себе си и своите роднини, приятели в друга прекрасна страна - Всичкодавия. Да, Всичкодавия, защото ще дава всичко за гражданите си и ще се грижи за тях. Тя ще е метафора на неосъществения национален идеал. Страната няма да е страна на мутри, тарикати, подкупни хора на властта. Държавата ще е антипод на посредствеността, която ни заобикаля като синоним на обезвереното ни общество. В нея ще се опитам да се преборя с алчността и завистта ни, въпреки че са вродени."
Аз си мисля, че това мислено бягство ще ù помогне да осъзнае и че трябва да премахнем нихилизма като национална черта, защото той действа като ръжда на самосъзнанието ни. Точно за това казвам на приятелката си:
"Запомни, където и да си в чужбина, си оставаш никой, колкото и да се стараеш! Затова бягай от България само временно в съзнанието си, но не се опитвай да я изтриеш от сърцето си!". Тя ми отвърна:
"Добре, ще те послушам. Аз с цената на усилия и компромиси ще се опитам да си изградя достойно бъдеще в родината!" - Така щастливо завършва приказката.
Послеслов - Колкото и да сме изгубили търпението си, ако гражданското общество се мобилизира пълноценно, няма повече да водим пародия на социален живот и: ''Къде и да ходиш, къде и да шеташ, не се плаши, не се срами българин да си!", както се пее в една песен.
© Пламена Сомова All rights reserved.