Страхът
(ужаси, да не се чете от лица под 18 години)
............
Слънцето огря с топлите утринни лъчи лицето на Бенджамин и той се събуди. Не помнеше какво бе сънувал, но усмивката по лицето му даваше предпоставка за добро настроение. Съсредоточи поглед върху пострадалата си ръка и с удовлетворение видя, че раната беше доста по-малка, а на мястото на грозната бразда сега се бе образувала кафява коричка.
В един миг сякаш усмивката застина на лицето му, а цялото му тяло се вцепени! Той изведнъж си спомни какво бе направил предната вечер!
Искаше му се да това да е било поредното грозно съновидение, надяваше се болното негово съзнание отново да му е спретнало някой номер, но споменът бе прекалено бистър, подробен и реален! Настроението му се срина, а въображението му трескаво процеждаше причините за този негов крах! Той бе убил Кристина, защото според неговите побъркани мисли тя е една от виновните за страданието му. Това не беше вярно, Кристина не е виновна, виновно бе неговото подсъзнан ...