Сутринта Далия се събуди от натрпчивата мелодия на мобилния си телефон. По дяволите, човешко ли е да те будят в 7 сутринта и то през почивните дни? С досада погледна името, появило се на дисплея - Евгени, какво ли иска?
- Ало...? - с прозявка отговори тя
- Добро утро се казва като за начало - дори и от другата страна на линията, тя знаеше, че той се усмихва - Имаш ли нещо против днес да се поразходим насам- натам?
- Охххх и без това ме събуди... След половин час те искам пред нас и само ако те няма... рай ще ти се виждат мутрите по дискотеките!
Чу се само хихикане и връзката прекъсна.
"Ах, този е луд! Каква ли глупост е намислил пак?" Далия стана с нежелание и взе да се оправя. Когато се виждаха с него, не се гласеше много - знаеше, че няма смисъл да го прави, тъй като глупостите, които вършеха, не изискваха нито много грим, нито обувки или поли. Често се чудеше как главата му ражда такива идеи и на моменти даже го мразеше, тъй като неведнъж се връщаше вкъщи издрана, изпомачкана, мръсн ...