Feb 7, 2021, 10:33 AM

Върхът на Данте 

  Prose » Narratives, Others
2102 12 57
1 min reading
С несигурните стъпки на току-що проходил в своята самостоятелност човек, аз се спънах в прага на Живота и разбих главата си в стената от злоба и безразличие, която стоеше на пътя ми. Тя бе огромна и страшна, и хвърляше заплашителната си сянка върху цялата прогнила постройка на Битието.
След този фал-старт станах, изтупах, доколкото мажах, прахта от клюки и обиди от себе си, и се замислих как да преодолея черната грамада. Реших да се кача върху самочувствието си и поне да погледна какво има зад Стената. Уви - то се оказа твърде ниско... Тогава реших да изплета въжета от нервите си и с тяхна помощ да се изкатеря до върха. Не бях преценил обаче, тежестта на моята Мъка, под която въжетата се скъсаха на часа... Тогава ми хрумна да направя взрив от всичките философии, които знаех и така да разбия проклетата грамада! Но единственото, което постигнах беше, че от върха върху мен заваля дъжд от скални късове злоба, от който ме спаси само импровизирания заслон, построен ми от обичта на неколцина ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Пантов All rights reserved.

The work is a contestant:

Силата на човешкия дух »

1 place

Random works
: ??:??