Прибра се много късно, около 1 през нощта.Нямаше я. Точно както се бяха разбрали. Беше се изнесла от апартамента му на предния ден, без да остави никакъв видим спомен от живота си там. Не можеше да понесе среща с нея, с разплаканите и очи, молещи го за втори шанс. На него също му беше тежко, но знаеше, че тя страда много повече, тъй като той беше този, който сложи край. А имаше нужда от този край. Беше започнала да го изтощава. Не физически, тя беше много по-слаба,много по- крехка от него, а психически. Постоянната любов, с която го обграждаше, нощите, в които я оставяше сама, за да излезе някъде с приятелите си, а тя не спеше и го чакаше притеснена да се върне.В началото му беше странно, после започна да се дразни, обясняваше и с часове как е достатъчно голям, за да се грижи за себе си, но думите му сякаш не достигаха до съзнанието и. Изградила беше собствен свят на булчински рокли, бебета, домакинстване. Защитна кула, която той не успя да пробие, не можа да и втълпи колко рано е за в ...