Във вечността
Днес се видях с П. Дълго говорих, после се молих, накрая мълчах. Отговор няма.
Две топли очи ме гледат от студения камък. Усмивката грее, но сърцето не стига. Дели ни метър - безкрайна вселена. Протягам ръка, докосвам познатия лик - тишина.
Твърде рано смъртта ни го отне. След него - нищо. Остана спомен, от времето вече изтрит, избледнял, с окъсани краища, леко пожълтял. Все по-трудно става да видя лицето, да чуя гласа. Познатия смях все по-рядко кънти. И все по- рядко вече ги търся. Все по- рядко идва „Ами ако беше….“. Не виждам, не чувам, мълча. И сълзи няма, всичко пролях. Не питам „Защо?“, отговор няма, а питам „Кога?“- „Във вечността.“
Останаха неизречени думи, несподелени чувства, несвършени дела. Говорих на черната пръст, целувах студения камък, а Тя ми каза „Не сега, във вечността.“ Остана и един живот - неизживян. За него е късно дори във вечността. Остана младост пропиляна, мъничко сираче, почернена майка, прекършен баща… остана празнота.
© Анелия Александрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тази тишина свива гърлото, съчувствам и благодаря за споделянето!
-
Този художник не беше познат за мен до вчера. Разглеждах негови картини и ми направи впечатление, че само в тази картина цветовете са тъмни. Защо ли?!?! Може би защото "неведоми са божийте пътища". Благодаря ти за оценката и коментара Младене. Винаги ми е приятно когато се отбиеш.
Благодаря и на теб Антоан. Тази тъга не е хубаво да се държи в душата. Дали добре или не чак толкова добре описана, е по- добре да бъде излята. Поздрави!
Росица, благодаря и на теб. -
"Неведоми са божиите пътища" и Неговата промисъл. Защо беззъба баба на 98, едва дишайки, още крета, а млад живот необяснимо изчезва в бездната? Не ни е съдено да узнаем. Затова да помним memento mori и страната на смъртта:
http://artiana.ru/painting/borisov-aa/19
Поздрав, Анелия - петобален! -
!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Малко със закъснение, но сега видях.