Мрачно, малко градче, като живота ми. Осакатени дървета без клони, улици в кръпки, неравни тротоари с купища опадали листа.
А грее някакво есенно слънце, но ми е студено.
Наближавах болницата. Отново поток от сиви хора и претъпкан паркинг с коли.
Удар... Бях на земята.
Той изскочи от джипа и ме гледаше с безцветните си, воднисти очи.
- Не те видях... Честно, не те видях...
Хванах се за бронята и се изправих. Странно почти нищо не ме болеше.
- Заминавай! Нищо ми няма.
Пред входа, на една пейка стоеше слаба женица. Държеше букетче хризантеми.
- Добро утро.
- Добро да е.
Познавах я, но толкова много хора минаваха на ден. ...