Чувствам се сам...
Впрягам се... Затварям се...
Някога не бях такъв. Сега съм повече от всякога объркан.
В тъмнината бродя. Сам.
Търся спокойствие, но всъщност намирам безпокойство.
Семейството е най-светлият лъч в моята тъмнина.
Благодарен съм че то съществува за мен.
Защото тъмнината то превръща в лунно сияние, а душата ми поддържа
като звездичка сред небето...