Алекс вървеше към дома си.
,,Съжаляваме, но ни трябват хора със стаж. Вие не сте човек, който отговаря на изискванията, а и не можем да си позволим да обучаваме хора в момента. Така че ще ви пожелая приятен ден и успех.“
,,- Приятен ден“ – беше отвърнал Алекс и си замина.
,,Да ви го начукам ебания стаж в гъза! Да ви го завра с въртене и да ви дам да го излижете, педерасти долни!“
Приближаваше се.
Младежът не знаеше кое по ред беше интервюто, в което му даваха подобен отговор. Вместо това в момента му се струваше далеч по-забавно да си представя как запалва един след друг всички офиси в града и ги гледа как горят.
Но действителността казваше друго - безперспективният социален статус, в който бе заседнал от неизвестно колко време, продължаваше движението си в рутинно повтарящия се режим на празен ход.
Символ на което бе и познатият до втръсване роден дом.
Влезе вътре, събу се, отиде в кухнята и извика ,,Ехо?“.
Никой не му отговори.
Реши, че е сам.
Отвори хладилника, но не намери нищо. От ...