Слънцето прониква между пердетата и лицето ми е изпотено. Някаква муха се разхожда и заплита крачета в прорасналата ми брада. Побърква ме. Ако можех рязко да извъртя глава, сигурно щях да я прогоня. Нищо не ми остава, освен да се опитам да не я чувствам.
Вероятно вече сме юни. Или юли. Много е горещо. На календара отсреща е отбелязана датата 19 май, но е невъзможна толкова протяжна сряда – струва ми се, че е цяла вечност. А и ясно си спомням – вече много пъти съмва и мръква, значи отдавна не е 19 май.
Какво значение има за мен кой е месецът и коя изобщо е годината? Абсолютно никакво. А всъщност би трябвало да има, защото времето ме приближава към избавлението. Знам, че краят не е далече – от тялото ми извира отвратителната смрад на гниеща плът. Сутрин и вечер ми почистваш раните от залежаването, сменяш ми чаршафите. Не усещам докосването ти – дали е нежно, или е грубо? Нормално е да съм ти благодарен. Наистина е нормално.
Сигурно ще умра през есента или през зимата. Когато студът започ ...