З а щ о?
Дъждът шибаше право в лицето ú. Но тя не усещаше нищо. Сълзите се смесваха с водните капки в една бърза река, която попиваше в душата ú. Искашеú се да потъне, да удави мисълта си, да не си спомня нищо... Тичаше и смесваше себе си с неизброимите дъждовни капки. Но болката не отминаваше.
Той отчаяно гледаше празното пространство пред себе си. Нищо вече нямаше смисъл. Няма изгреви, няма залези, денят и нощта си приличаха – като две капки вода... Как ще живее? Защо? Точно, когато се почувства жив, точно когато душата му усети магията на полета? И внезапно всичко се срина... Потроши се с взлом, като след непредвидена терористична атака. Но... нима това не бе истински тероризъм? В главата му отчаяно се блъскаха въпроси, един от друг по-абсурдни, неразрешими, обречени. Никога повече не би я намерил, никога! Точно когато я срещна... Дива болка покоси душата му. Не! Няма да се предаде! Ще я търси, докато го има! Ще обходи всички форуми в мрежата, ще се превърне в хакер, но един ден ще ...