Ден първи: Самота
Самотата хвърляше сянка на радостта и извисяваше своята последователка – тъгата. Вървях празен, безцелно се лутах между едни и същи сенки. Всичко беше тъмно и мрачно, само че не беше нощ – през нощта луната осветява пътя ти, звездите ти припомнят, че не си сам, а щурците пеят песни, за да ти припомнят, че живееш. При мен нямаше нощ – бе една абсолютна празнота... в абсолютния смисъл на думата. Мрак. Празнина. Тишина. Слепота. Глухота. Отчаяние. Затвор. Самота...
Ден втори: Странност.
Вървях по същия път воден от краката си. Дори не знаех по какво стъпвам. Препънах се, паднах и останах дълго на едно място, уплашен нещото, което нарушава празнината, да не изчезне. Стоях невиждащ. Просто пътят ми се промени. Ти беше там, за да объркаш целия ми свят – да объркаш и надминеш представите ми за света. Мислех, че бях сам, но... ето, че за пръв път не бях самотен! Вървях. Срещнах те. Объркване. Привличане. Интерес. Край на самотата. Различие. Странност...
Ден трети: Пристрастяв ...