И пак е есен, листата капят
и се стичат като сълзи в моята душа.
Тревата през пролетта зелена
в кафяви краски е сега.
Лястовиците в редици
броеници по жиците редят,
за път се стягат, на път отиват –
далече от роден дом, от бащин кът.
А ти, моя лястовичке бяла,
ще полетиш ли с тях сега?
Или, изцяло себе си раздала,
лежиш на земята с прекършени крила... ...