За Бурите
Явор Костов
Когато телефонът иззвъня, усетих, че ме очаква "онова", което ще ме изтръгне от потискащото ме бездействие. През последните седмици нещо с работата не вървеше, а това се оказа единственото и достатъчно условие да попадна отново в добре познатата ми яма на апатията. Заради точно тази професионална суша, през деня или си стоях в къщи, или ходех на разходки, или се запилявах с часове в някое заведение, поглъщайки поне три дълги кафета и огромно количество цигарен дим в качеството си на пасивен пушач. Ето защо, като чух телефона, подскочих и се хвърлих към него в очакване на предстоящо приключение.
- Ало - задъхан викнах в слушалката.
- Боби? - чу се женски глас, който зовеше моето име.
- Да, аз съм. Кой се обажда?
- Здравейте! Моето име е Марина Цонева. Работя във филмовото студио на вашия приятел, господин Велков. Той ми даде вашия телефонен номер и ми каза да ви се обадя. Идеята ни е за един документален филм...
- Какво искате да снимам? - всъщност условията въобще ...