Седнала съм да ви разказвам пак съседска история. Но този път няма да е за любители на тоалетни. Няма да е даже за „две съседки, две кокетки“, защото моите герои са разнополови. Мъж и жена, демек. Трети пол не се предвижда /трижди анатема на Истанбулската конвенция!/. Няма да е и история за мотики, като при уважаемата колежка Красиналина /да не се бърка с Кристалина!/, но черепи ще има. Те, мотиките, не са задължителни, но черепите – да, защото къде иначе нашите двама хубостници ще си държат скъпоценните мозъци, ако и хич да не обичат да ги използват по предназначение? Това не е и историята за внезапно освестилите се к*рви на моя уважаван съгражданин Вежди, прошепната под сурдинка по уредбите на НС, като в оня корейски филм, където главната героиня споделяше с дружката си интимните си /несъжителстващи/ чувства към капитана на футболния отбор на училището при включен радиомикрофон и на фона на прочувствена интимна радиоуредбена музика по време на междучасието.
Не! Това ще е съвсем друга ...