Мисля, че дойде време да опиша нашата история в разказ. Преди да се запозная с теб, аз бях едно спокойно и добро, щастливо от живота си момиче. В началото, когато се запознахме, също бях такава, но дойде денят, в който ти  ми показа истинската си страна. Страна, изпълнена с гордост, омраза и презрение към мен -единствената, която някога те е обичала истински. Но ти нямаш сърце, за да осъзнаеш това, нямаш чувства, за да разбереш колко ме боли сега. В началото бяхме приятели, или поне аз те имах за такъв, но след като ти разкрих своите чувства, ти малко по малко започна да се отдалечаваш от мен, да ме избягваш, а когато ме видиш, или да не ме поглеждаш въобще, или да ме погледнеш с толкова суров и високомерен поглед, че очите ми се изпълваха със сълзи винаги, когато се сетех за това. Не мисля, че е грях това да обичаш някого със любов, която рядко се среща, ти сам го каза.
С любов по-силна от всяка друга по света, защото точно такава беше моята и все още е. Но ти си сляп и глух за моите чувства, не ти пука за това какво съм правила, за да те видя поне за миг, какво съм правила, за да ми кажеш поне едно здравей или за една твоя усмивка и всичко без резултат. Ти се промени ужасно много, не си и може би никога няма да бъдеш човека, в който се влюбих. Защото аз обичах момчето със красивите топли кафяви очи, които блестяха всеки път, когато те видех, обичах твоя глас, смеха ти, широката и лъчезарна усмивка, която много рядко слизаше от лицето ти. Обичах дългите разговори с теб, чувството ти за хумор, случките, които разказваше и ме караше да се смея и да се чувствам щастлива близо до теб. Но сега аз виждам друго. От теб лъха студенина и презрение, няма я топлотата в очите ти, нито красивата усмивка. Дори имам чувството, че не си ти, че този човек, който виждам сега, е съвсем друг. Но после се замислих и разбрах, че всъщност ти си такъв и аз съм била заблудената, че съм
обичала някой, който всъщност не съществува. И това ме наранява много силно, защото ти не си единствения променен. Аз също се промених и то по твоя вина. Вече не вярвам в любовта, нито в мечтите, сърцето ми е разбито на хиляди парчета, усмивката я няма и на моето лице, а сълзите напират в очите ми всеки път, когато те видя и когато си спомня колко ме мразиш и то без причина или може би причината е, че съм била голяма тъпачка, както ти сам ме наричаш, за да се влюбя в теб. Но за жалост, вече е късно - обичам те и не мога да се преборя с тези чувства. По силно е от мен, повярвай и аз не искам да страдам, да се измъчвам и да ме боли при мисълта, че никога повече няма да ме погледнеш. Но няма друга възможност и не мога да направя нищо, съжалявам. А колкото до теб, ти за мен си всичко и в същото време едно нищо. Обичам те ужасно много и със същата тази сила те мразя. Искам ти също да изпиташ болката, която изпитвам и аз. И ти да плачеш всяка вечер, без да има кой да те утеши или да ти даде съвет как да постъпиш, за да избегнеш мъката. Също така знам колко много обичаш пиенето и жените. Как ми се иска обаче след време да съжаляваш, че не си избрал точно тази, която щеше да направи всичко за теб, за това да си добре и да си щастлив. Иска ми се във всяка следваща празна бутилка от бира да виждаш пълните ми със сълзи очи  и твоите също да се насълзяват, но не от това, че бирата е свършила, а от спомена за това какво ми причини със своето безразличие. Всеки път когато вятъра подухва леко покрай теб, да си спомняш за мойте прегръдки, за нежността, с която те докосвах, така, както аз сега си спомням. Вечер, когато затвориш очите си, сънят да не идва при теб, а единствено моето лице и устните, шепнещи - "обичам те".
Няма да се уморя да го повтарям, дори и да не искаш, аз продължавам да те обичам така, както в първия ден, когато те видях и ще се боря за любовта ти, макар и битката да е изгубена, войната тепърва започва, любими. Знам, че ще ми бъде трудно, знам, че ще боли, но щом понасям обидите и твоята ненавист и все още се държа и имам сила, значи това винаги ще е така. Винаги ще съм силна и ще се боря за теб, ти си човекът, заради когото живея, въпреки, че не присъстваш в моя живот. И помни - каквото и да става, ще те обичам до гроб. Моля се само някой ден и ти да ми кажеш същото...