Пешо и Гошо бяха близнаци. Не можеха да дишат един без друг. Основното им занимание се състоеше в правене на скандали на всеослушание – ей така, за сеир.
Като деца се биеха само пред публика. Като младежи задиряха едни и същи девойки, да има интрига. Започваха безсмислени спорове помежду си, въвличайки максимален брой зяпачи и любопитни. В университета бяха душата на всяка компания, солта на всяка манджа и капака на всяка тенджера.
След време ги сполетяха сериозните неща в живота. Влюбиха се и решиха да се женят. Пешо взе Ленчето, а Гошо – Данчето. И те близначки! Скоро пак се върнаха към старите си забавления. Двете млади семейства деляха един етаж в нова кооперация. Пешо стана журналист и пишеше статии за разни хорски драми. Гошо пък беше писател, и превръщаше събраните от Пешо историйки в разкази, които се продаваха добре. Не пропускаха да разиграват най-пикантните сценки навсякъде, където имаше кой да ги слуша. През ден входът кънтеше от бутафорните им разправии. Жените също се вкл ...