Посади дете дръвче. Поливаше го всеки ден. Песни пееше, редеше.
"Расти, дръвче, не спирай!"- викаше, но то не щеше. Не знаеше детето,
че време трябва. Мина ден, минаха два, детето бързо се отказа, не разбра.
Но чакай! История обикновена това не е, дръвчето със съзнание роди се и
покълна. Да, никой словата му не чуваше, но сякаш чуваха го му се струваше.
Малкото дете, що живота му беше подарило, бързо своето чудо забрави.
Играеше, лудуваше, всичко лесно бе, щом дете зоват те Те.
Случи се една вечер, силна струя светлина спусна се от небесата, озари
дръвчето, дето беше в гората.
- Знаеш ли, кажи, дръвче, що на таз земя си ти създаден? - запита строг
глас, от светлината сякаш изваден.
- Не знам аз. Откъде да знам, като посаден бях и изоставен. ...