Когато тя повярва в тази любов, вече беше късно за нея! Късно, да пристъпи храма на праведните...
Омъжи се за първото си гадже, първият мъж, когото целуна. Този, който я освободи от тягостния затвор на непотребната й девственост. Която беше най-голямото й бреме, сред толкова врели и кипели в секса връстници... Омъжи се, защото мислеше, че той я обича и би направил всичко за нея. Беше внимателен, грижовен и щедър, не проявяваше безумна ревност, кипеше от желание да я закриля и да й помага. Защитаваше я. Правеше й комплименти. Виждаше прекрасните й качества, които за нея бяха даденост и не повод за особена гордост. Нуждаеше се от увереността, която той й даваше, от неговите напътствия как да не бъде толкова чувствителна и ранима от хорските погледи, реакции и думи... да бъде по-уверена в себе си, не толкова наивна... Всичко, което тя мразеше у себе си. Той се оказа единствената й надежда да прекрачи прага на жестокия свят с маска, с маската на оцеляващия....
Встъпи в брака безотговорно и ...