Случвало се - и то не рядко - кокошата мисъл да излети от курника, за да обгледа нравите из света. Така веднъж, макар кокошето тяло да останало в курника, кокошата мисъл се озовала в джунглата.
- Кът-кът-кът - рекла сива кокошка, още неслегнала се от последното снасяне - видяхте ли го лъва, прозява се и спи, спи и се прозява кът-кът, а не трябва.
- Ами да, видяхме го и още как - потвърдила втора кокошка, докато клъввала нервно едно изровено семенце - лъвът нехае за своите пиленца кът-кът, ако изобщо ги има, а трябва.
- За него е важно да се нахрани, а храна за другите дали ще има, това не го интересува - прибавила трета кокошка, разпощена и игрива.
- Трябваше лъвът да бъде загрижен за някой друг, както загрижен за нас е петелът, кът-кът-кът.
И докато кокошките оставяли своята мисъл да се рее на свобода, лисицата се прокраднала в курника сграбчила едно пиле и побегнала навън. Безпомощните кокоши тела само изгледали смаяно насилието, дето се разиграло пред очите им и нищо не смогнали да ...