ЗА ЖЕНА КАМБАНАТА БИЕ ДВА ПЪТИ
Симо си свали каскета и огледа небето във всички посоки. Най-дълго присвива очи към билото на Балкана. После го изтупа два пъти в бедрото си, нахлупи го до вежди и отсече:
– Нѐма да вàли.
Други думи този слабоумен полендак рядко изричаше. „Че вàли. Нѐма да вàли.“
Другите овчари му викаха Синоптичката, Синята птичка… Може би затова обичаше да ходи със сини дочени дрехи и жълта папионка на врата. Червило си слагаше на устните и бузите. Кипреше се, дано се хареса на някого, защото Господ… А бе, Господ си знае работата. Щом го е създал такъв… Щом майка му го е родила такъв…
Баньо усети, че сърцето му тревожно се сви. Тръсна глава и извика:
– Хайде, Симо, ти върви напред, аз ще ги карам отзад! И гледай за мечката! Ако я видиш, няма да се плашиш! Викай силно и махай с ръце!
Симо погледна уплашено към Баньо, после към гората, към заснеженото било на Балкана и заклати глава:
– Тц! Нѐма да вàли.
Стисна гегата в едната си ръка, с другата притисна торбичката към хъл ...