И така, книгата “Озарението на любовното съпреживяване” е готова. Остава да напиша заключителните думи и изведнъж те изникнаха като най-важни, защото имат предназначението да кажат всичко онова, което не съм успял да кажа в самото изложение. А чрез публикуването на това Заключение става възможно предварително да обсъдя книгата с нейни потенциални притежатели без да е четена, което пък е и съвсем излишно. Ще ви разкажа. Сам реших да проверя какво съм написал и както никога досега, се поставих в ролята на случаен читател.За целта съвсем непредпазливо се зачетох в написаното и се изумих от откритието си, че аз съм написал книга, която не е за четене. Но какво пък, казах си, в собствена защита, всеки се стреми да напише нещо изключително, прави поклони пред бъдещите си читатели, реди невзрачни думи в знак на своята велика скромност и веднага бърза да открои заслугите си пред човечеството с написания текст. А аз? Аз се убедих в това, което хората така упорито и загрижено ми казваха през пос ...