След като напуснах любимата ми фирма, често си спомням за бившите ми колеги и за годините, които преживяхме заедно. Това бяха едни дни на безоблачното щастие и много смях. Екипът ни беше страхотен. Млад и готин шеф, който с течение на времето свикна с нашите изблици на лудост, аз, колежката Цвети и колежката Сузи. Перфектната четворка. Разбира се, имаше и други колежки близо до нас, но ги бяха разделили от нас със стъклена преграда от съображения за сигурност. Бяхме малко буйнички нашият отдел и затова от време навреме ни затваряха. Та да се върнем на колежата Сузи, която впоследствие ми стана най-близката приятелка. Интересна беше нашата първа среща. Един ден при мен дойде страхотният ми шеф и с радостни нотки в гласа си каза, че ще имам нова колежка. Мила, почтена женица, майка на малко детенце. За момент се притесних, защото си представих някоя добра и притеснителна девойка и реших, че занапред само ще се работи и няма да има такива веселби в офиса. Но преглътнах горчивия хап и с не ...