Запитвали ли сте се как сте стигнали до летенето?
Мога да ви разкажа за себе си.
Някъде 91-ва на мен летенето ми се върти в главата. Една моя приятелка имаше гадже парапланерист. Колко планове кроях да се запозная с него. Но може би ме е било и страх, защото когато след 6 месеца разбрах, че си е счупил и двата крака, още не се бях срещнал с него.
Счупените му крака изличиха летенето от главата ми.
Или поне така си мислех.
16 години по натам имам син. Нещо се интересуваше от рицари и аз ровя из нета за снимки. Попадам на блог със статия за тях. Този блог имаше закотвена папка за летене.
Блога беше на Дачи.
Няколко месеца по-късно карахме курса заедно.
Имах късмета да имам страхотни учители – Фози, Ники, Мечо, Емо, Ицо и много други.
Най-любимия ми момент от летенето беше кацалото на лифта. Пълно с току що пристигнали пилоти всички с онези ококорени очи пълни с нещо неописумемо красиво...
Летенето промени живота ми. Бях целеустремено, амбициозно дупе, което на 35 беше постигнало повече, ...