Един зимен ден, беше след обед, се появи на вратата усмихната и свежа. Очите ù искряха, лицето ù пламтеше... Веднага се досетих, че има радостно събитие, което иска да сподели. Събрах книжата на бюрото и без да давам обяснения на учудените си колеги, излязох от стаята. Мислех, че ще се скатаем в някой ъгъл на учрежденското кафене и за няколко минути тя ще сподели радостта си. Пъргаво се устремих към асансьора.
- Чакай, къде отиваш? Тръгвай с мен. - каза ми тя.
Тръгнах... Набута ме в съседен офис и заключи вратата след нас. Свали палтото си и го тикна в ръцете ми.
- Без въпроси, само мълчи и наблюдавай...
На една ръка разстояние от нея недоумявах какво се случваше...
- Спокойно, да не паднеш - и като надигна роклята си, що да видя, гола както майка я е родила, а ботушите обути направо на бос крак, като че ли се усмихваха.
- Ходих по любов, разбираш ме, нали? Сутринта бях с един, а сега и с втори и се чувствам превъзходно. Втория път отчетох и теб, да не си валат. Виждаш ли каква колежка ...