Хората в Северна Македония интуитивно чувстват, че нещо с тяхната държава, народ и език не е наред. Това ги кара да са винаги нащрек, да чувстват заплаха отвсякъде, да виждат в околните недоброжелатели, даже врагове, които искат да ги унищожат и да им отнемат най-светите човешки ценности. Това ги прави нещастни, злобни, язвителни, горди и високомерни. Комплексира ги и кара да търсят основания за произхода си в божествени и други, силно хиперболизирани измерения: Те са родоначалници на бялата раса, всичко велико и значително е македонско, те са най-умни и красиви и затова останалите народи трябва да се прекланят и възхваляват тяхното величие и уникалност. И всичко това е, защото във времето на Титова Югославия те са расли изолирани от външния свят, възпитавани са и моделирани в еничарски дух , подхранван от омразата към всички околни, с изключение на собствената югодържава, като са използвани силови и перфидно добронамерени методи на въздействие. Сега, когато от 30 години Югославия не с ...