Още си мисля как възникна любовта ми към медицината и по-късното ми влюбване в хирургията. Още като дете майка ми казваше, че станеш ли доктор, няма да сгрешиш, но аз отказвах ли, отказвах. Бягах от идеята за медицинско образование. Макар да знаех, че и да искам... няма как да избягам от това. На някои хора им е предопределено да се случи „това„ или „онова„ и колкото и да бягат, то ги застига. Още в гръцката митология е разказано.
Гледах докторски сериали, боцках куклите със спринцовки и игли, шиех им раните и ги превързвах и същевременно отказвах да съм лекар. И тогава започна да ме облива лека-полека вълната на медицината, бавно, ама сигурно.
Като бях в училище, биологията най ми вървеше. Междувременно чупих пръсти, глава и крака. Изкълчвах глезени, размествах прешлени и какво ли не. Още когато майка ми работеше в Пирогов, винаги с огромно желание ходех там, вървях по коридорите на столичната болница и още на седем години знаех наизуст пътя до травматологичния кабинет и рентгена, кой ...