Срещнах те, не те погледнах отвъд, само погалих като вятър сърцето ти и ти казах:
- Нямам време, бързам за следващата любов.
- Но защо ти е следваща любов, когато имаш тази?! Нашата. Бурната. Стихийната. С боровинкови нощи и топли сутрини. С дъх на диво и далечно през нощта. С аромат на кафе и прегръдка сутрин. Нежна. Разбираща. Истинска. Плаха. Палава. Красива. Защо ти е друга?
- Знам ли... нали съм мечтателка, все търся. Търся онова, което нямам и онова, което мисля, че имам, но не ми е достатъчно. Търся безбрежие. Безвремие. Безкрай... Търся безкрая на нечии очи, които не гледат към мен. Търся вятъра. Смисъла. Утрото. Дните. Покоя... И онова вълнение на сърцето, което го кара да замира от страх да не изпусне някой миг да отлети.